| ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги. ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре. ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям. ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям. ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява. ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек. ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!? ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо. ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга. ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят! ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо? ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи. ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях. ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка... ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо. ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока. ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде. ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера. ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха...странно вчера ги полях. ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно. ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал. ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне....горкия сигурно е ял нещо развалено. ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха. ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде. ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се. ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф...... ден 27: ....... ден 28: ....... ден 29: ....... ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитат: След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал) ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб, два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята...аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно. ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше. ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан, взех си душ и установих, че чистите ми чорапи са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре. ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал. Днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е. ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено. ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как. ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти. ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде. ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха. ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява. ден 12: Двете момчете които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе тия хора нямат ли си друга работа, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук. ден 13: Появиха се 20-тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет. ден 14: Порвете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества. ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише. ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха. ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам? ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат. ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли. ден 20: Поровете намаляха. ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!? ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам. ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Медицинската сестра, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тзтзтзтз, как може млади хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух. ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално. ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко. ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е. ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам. ден 28: ...... ден 29: ...... ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитат: Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме изуснаха от поглед през този период...много са загрижени Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя.......от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден с един "малък" крос.......20км той нарича малък!!!! Вечерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тия кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал. ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо. ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като се събух от кубинките изтече поне 300мл. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо. ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА. ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори. ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор. ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат. ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко. ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командир се разкрещя, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20-тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им направил?!? ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня. ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, сега ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я. ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са в медицинския сектор. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля. ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята. ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба. ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено в единия край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва. ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми се запуше носът ама си капя капки и не преча. ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават. ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега? ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум. ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от поделението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката с цветята на командира. ден 29: Заместника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята. ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери заместник командира. ден 31: М'да тоя карцер почна да ми става уютен. ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират.....явно не им понася затворените пространства. ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много. ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се. ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха. ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е далече. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си кубинките и заспах с чорапите. ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле? ден 38: ....... ден 39: ....... ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на стола седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове
| 
